Бебето ме укоряваше с проницателните си сини очи, все едно знаеше нещо, което криех от останалите. Опитах се да му се усмихна, ала то извърна глава. Срещите ни винаги бяха кратки и сдържани, но поне то не се боеше от изпъкналата на челото ми вена. Тя пулсираше и ме караше да изглеждам като злодей.
Останалите от класа, най-вече момичетата, го взимаха от ръце на ръце. Всички му се радваха като на някакво малко чудо. Лара беше добро момиче, но животът ù беше ужасен. Поредното доказателство, че на примерните граждани им се случват отвратителни неща. Още преди да навърши седем, родителите ù загинали при катастрофа. Леля ù я взела при себе си, но след три месеца в апартамента избухнал пожар и само Лара оцеляла. С години се влачела из домове и сменяла често приемните семейства, които, кой знае защо, всякога се оказвали пълни изроди. Кокалестите ù ръце бяха целите в белези. Дори ù се възхищавах донякъде заради смелостта да задържи бебето. Поне последните месеци я биеха по-малко отпреди.
Всички ...