Бензинджията наля горивото до стотинка, броячът се закова на точното място. Имаше опитна ръка, въпреки че изглеждаше пиян с тези кръвясали очи. Гледаше колонката разсеяно, премляскваше и със свободната ръка чешеше брадата си. Не беше се бръснал поне седмица. Доченият му комбинезон – провиснал и оръфан, беше на петна, обувките – стари и тежки.
– Ще ме закараш ли до магазина? – попита.
Шофьорът го погледна презрително: щеше да оцапа автомобила му.
– Няма ли да се преоблечеш?
– Не, нямам други дрехи. Смяната ми свършва.
Шофьорът знаеше, че автобусите минават рядко в този район. Съгласи се. „Дано не е многословен”, каза си.
Не беше многословен. Обратното. Мълчаха доста време, докато по лицето на бензинджията започна да се стича пот.
– Да дръпна ли стъклото? – усмихна се шофьорът. Беше доволен, че този до него не иска нищо, примирено чака нещата да се случат сами, както повелява приличието. Тоест, съобразява се кой е шефът тук. Това е добре.
Врътна ръчката и през отвора на прозореца нахлу с ...