Беше обичана

hellwoman (Ди Ейнджъл)
16 11

28 июн. 2009 г., 12:42

Проза

1132 0 3

1 мин за четене

Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе си, заедно с него...

Тогава... след любовта...

Страхът се просмуква в кожата ти...

Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...

Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него...

А него го няма... Не ще се върне...

Сълзите се сливат с проливния летен дъжд, а ти си виновна... поне според себе си...

Ти го отблъсна, когато той искаше да ти даде всичко...

Ти беше страхливката, ти беше детето...

От какво се страхуваше? От любовта му?

Не! Страхуваше се от своята любов!

Обичаше до болка...

Себепогубващо.

Унищожително.

Мразеше сините му ледени очи, които те накараха да изневериш на себе си.

Та ти беше силна... преди да го срещнеш... БЕШЕ!

Всичко започна отначало, когато той се появи...

Светът ти не беше същия, защото ти не беше...

Светът ти беше той...

А сега го нямаше...

Празнота.

И теб те няма...