- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наред. Тази жена бе моят дом, моята любов и опора в продължение на тринадесет години и добре знаех кога нещо не е наред. Не исках безпочвено да се нахвърлям с въпроси, затова изчаках да се приготви за работа. Посегна към шкафа с парфюмите си и чак тогава бях вече на сто процента сигурен, че нещо нередно се е случило, че тя не се чувства добре... Осъзнах го в мига, в който обви с ръцете си онова розово шишенце есенция. От съжителството си с нея знаех, че използва този аромат само когато се чувства слаба и наранена. Понечих да я прегърна, но тя бързо се изплъзна от ръцете ми. Целият настръхнах, защото имаше толкова несправедливости, които бях извършил към нея и за които се надявах да не узнае нико ...