21 мар. 2008 г., 13:53

Без край 

  Проза » Рассказы
1273 0 1
2 мин за четене
БЕЗ КРАЙ
Мъжът, който ме чакаше на пропуски в службата, още отдалеч ми вдъхна странно предчуствие. Имаше познато лице и черни, живи очи.
- Мария? Здравейте! Аз съм Ясен Пламенов, адвокатът на...
(Дявола или по-точно на един паднал Ангел в живота ми...)
- Нещо се е случило с Виктор?
- Как познахте? - учуди се той.
Отдавна нито слушах, нито гледах новини, не понасях вечните брътвежи за убийства, грабежи и тоталното обедняване на нацията ни за сметка на шепа комплексирани политици и мафиоти. Предпочитах хубавата музика или някоя комедия или романтичен филм, за да си внушавам, че все още на този свят съществуват смеха, любовта и доброто и затова може би новината за тази катастрофа я бях запаметила случайно и то не за друго, а защото някакъв шофьор беше рискувал да даде път на малко, заблудено куче и по този начин беше качил тежкотоварния камион след себе си върху колата си. След това нищо повече не се чу, не стана ясно живи ли са или са умрели, ранени ли са или са здрави хората и какво е с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Все права защищены

Предложения
: ??:??