Без посока
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, болката беше ужасна, отказваше да спре да крачи в кръг.
Не знаеше какво става с него, напрежението беше толкова голямо, че стигаше до еуфория в мозъка му, стените се приближаваха, все повече и повече.
---
Един ден той просто заспа, затвори очи и започна да сънува, сънуваше идния ден, сънуваше изгрева, сънуваше облаците, сънуваше песента на птиците, мириса на росата.
Чу се ужасяващ удар, той се събуди, огледа страните си, не се виждаше нищо, всичко блестеше, беше бяло и ослепително, светлината пареше лицето му.
---
След миг всичко утихна и сякаш усети това, което бе усетил в съня си, усещаше лекото погалване на вятъра, приятния звук от краченето в росна трева, мириса на чисто новия ден.
Вече беш ...