Без право на обжалване

27 мая 2016 г., 15:22

Проза » Рассказы

530 0 3

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ

Внесоха го!

Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!

Припаднал на улицата!

Бързат!

Разсъбличане, преобличане...

Приготвиха го, изнесоха го и времето се затъркаля...

Бавно, много бавно.

Върнаха го, сложиха го в леглото, още по пребледнял…

Лежи, гледа в тавана и мълчи …

И всички мълчат!

Усеща се - нещо е станало…

Заговори, на тавана …

Гледа го, говори му, поспре и пак…:

- Операция…

- Или още десетина дни…

- Да платя! Откъде?

- Нищо си нямам, нищо…

- Освен, още десетина дни …

И замълча!

Замълча и таванът!

И стана тихо, тихо,…

Непоносимо тихо!

Eia (Росица Танчева)

2016-12-18T15:08:41+02:00

Пак препрочитам... В най-кратката форма съумяваш да изразиш много и да постигнеш изключително силно въздействие. Това важи за всичките ти разкази. По темата на този и аз съм писала, но с повече слова: https://otkrovenia.com/bg/proza/ustiskvane
Усещам как се променям с годините и ми се иска да мога да изразявам вълнуващото ме с възможно най-малко и най-точни думи, но така, че да постигна силно въздействие. Поздравления, майсторе!
RaiaVid (Радка Видьова)

2016-05-28T19:31:43+03:00

Кратко, ясно... Нищо излишно, но пък много силно - та, чак да настръхнеш!
Eia (Росица Танчева)

2016-05-27T22:02:55+03:00

Боже... Страшно е, страшно...