Нещо забуксува в машината наречена '' Семеен сексуален живот ''. Или така си мислех, защото може би с течение на времето настъпва охлаждане, примиренчество и накрая апатия...

И както при над 80% от хората, и ние бяхме щастлива семейна двойка, напреднали в ерархията, с две деца, две коли, жилище и семейна вила из близките баири. Когато децата бяха по-малки ги изпращахме на гости при баба и дядо, а ние се любехме ненаситно. После като поотраснаха бягахме на вилата, а те се радваха, че не им правим забележки, че се пребират късничко от дискотека, а ние необезпокоявани  от никого се любехме както по '' едни филми''. Не поглеждахме настрани, защото си се чувствахме достатъчни, а и нали рано се оженихме за онази голяма ученическа  любов.

Бяхме като отвързани магарета, а бяхме и средно млади, едва ли има такава категория де

Децата осъществиха своите желания, единия в Англия, дъщерята в Калифорния. Радвахме се на успехите им, насърчавахме ги ако се оклюмат от неуспех в работата. Правилно казват хората, малки деца - малки грижи и големи деца- по-големи грижи.

Улисани покрай тях, сякаш поразредихме общуването.Умилквах се  около жена си, потупвах я по дупето, опитвах се да я целуна, извърни се, махне ръката ми от  гърдата си.

- Ти само за секс мислиш, за секс и за себе си, другите въобще не те интересуват - отряза ме тя.

- Защо, какво се е случило, какво сгреших - скомфузих се и се свих като изгонено кученце.

- Болна съм,... а ти само секса ти е в главата - настъпателно продължи тя

Изтръпнах. Ракът, рибата, идват изневиделица, наистина запленен от неувяхващата любов, не съм чул да се оплаква

- Не знаеш, че имам  гуша, образувание Хашимото, не се лекувало, а само с оперативна намеса и после ежедневно вземане на хапчета - ломотеше тя

- Добре де, това не е от вчера, преди колко време спомена, че са ти го открили и лекарите констатираха, че е  наследствено. А и ти самата каза, че баба ти, майка ти, сестра ти, имали Хашимото

- Да, но сега се прояви по-силно... И ти въобще не се интересуваш от детето си, тази година в Университета й имало по-малко чуждестранни студенти, намаляват им заплатата.

Използвах докато си поема дъх.

- Е, а аз какво мога да направя, да тръгна като селски глашатай да събирам студенти ли. Нали четеш в Интернет, ограничението е за това, че вземат визи, а не учат, а работят някъде нелегално.

- Да бе, оправданието ти е готово... А синът, сега като излезнаха с Брекзит, как мислиш, лесно ли му е, ограничено пътуване, работа - не  спираше жена ми.

- И кое му е трудното, от колко години е  британски гражданин,  завърши, започна работа. Какво повече, кажи де... виж , ако си търсиш причини,  намери ги, няма що.

- Намерих ги я, не мога в това състояние да правя секс, разстроена съм. Даже ще спя в детската, а ти да се шириш сам в спалнята.

И тържествено хлопна вратата на кухнята и изчезна.

Погледнах си го надолу и му смънках '' И  тази вечер остана на сухо...''

И се заредиха едни дни и нощи. Приближа се до нея, тя си намери друга работа.

Взех дланта й , както обикновенно, тя си я издърпа.

- От кога стана и гадател,... галедай на нес-кафе на колежките си - заядливо измърмори.

Нищо ще й мине, болест, болест, ама нали трябва да се лекува.

Да , но не познах.  Закусвахме, вечеряхме вече мълчаливо, после вземе лаптоп или мобилен, звери се в стари снимки от децата. Спяхме като на пионерски лагер, момчета и момичета разделени, всеки в палатките си.

               Работата ме унесе, вече не мислех така настървено за секс, по-скоро приемах жена си като домашен любимец. Плашещо е.

И въпреки четеридесетте, още се заглеждах в приятните сервитьорки, правех им комплименти, а те радостно и дяволито  се усмихваха, облизваха  устнички '' Ох батко, само да ми паднеш, ще ти стопя лагерите ''.

В службата също спазвах дистанцията с колежките, влезнеш ли веднъж в устата им, трудно можеш да се откъснеш, пък и не бях плямпало да разказвам семейни истории като някои.Ще има да те одумват и да разказват неща, даже дето не си ги и вършил.

Ще вдигна белият байрят в къщи, това е спасението.

- Скъпа, получи ли снимки от децата, е да Лос Анджелис си го знаем, а синът ни изпраща от остров Ман,... знаеш ли къде е остров Ман - подходих гальовно

- Видях ги - троснато ми отговори - Само си харчат парите. Вчера бях на изследване, имам занижени стойности на витамин Де, тестостерон и ...

- И вече нямаш цикъл - допълних - Нали не ни трябват повече деца, чакаме внуци.

Дали е имало Ледена кралица не знам, но срещнах леден поглед, скептично стистнати устни.

- След два дни колата ти е на преглед - направих се на великодушен

- Ами то остава и аз да съм мъжът в тази къща, на път за работа ще мина през пункта за технически прегледи - злобно ми отговори

Отмина и времето когато се чипкахме заедно в банята, а сега само

- Има топла вода, най-отгоре е шампуанът за коса 

Хайде възприех липсата на интимност, вече като нещо обичайно.Даже не се заглеждахме в увитите си тела в хавлии или халати, всеки се преобличаше в палатката си. Добре, че не е занимарила чистенето и прането, нали болестта й може да има и такива симптоми.

Рожденният й ден. Сутринта

- Честито кръгъл рожден ден, здраве , късмет и успехи, нали така се казва - засмях се подкупващо 

- О да, благодаря, сутринта децата ме разбудиха, изпратили ми съобщение - равнодушно каза

Взех торта, свещички-цифрички, вино, безалкохолно. Подредих масата, роза на леглото й, две възглавници на моето. Надявам се ще има случка, след толкова време в пости.

И докато тупуркаше в салончето, запалих свещичките, загасих осветлението за по-тържествено...

- Ауу, каква е тази тъмница, бе

- Скъпа, отново ЧъРъДъ,...заповядай, може и да духаш, може и да не душхаш, изборът е твой.

Кавалерски дръпнах стол от мястото й, разлях вино по чашите. Пийнахме, обичайните приказки за децата, за колите и къщите им. И тази година  нямало да си идват, ако искаме ние да идем.

Цифричките догаряха и замириса на пушък от тях. Наплюх пръсти и ги угасих.

Рязнах парче торта за нея, за мен. Стори ми се горчива. Преглъщах едва-едва, прекарвах хапките с глътка вино. Жена ми като невидяла се нахвърли на парчето си, бързаше, тракаше с вилица по чинийката или по зъбите си. Отрязах й по-голямо парче торта с друга чинийка, допълних чашата с вино. Досмеша ме , яж ти имаш рожден ден, но утре ще ми гъгнеш, че си напълняла. Хайде без забележки, че току виж се е разсърдила, а има роза на леглото й, има две възглавници на моето...

- Ох, благодаря ти за организацията, изглежда се напих, не, по-скоро приядох. Така да съм уморена, хайде лека нощ и до утре.

Да плачеш ли, да се смееш ли, хоро ли да играеш, казваше мой приятел.

Беше ми тъжно. Не преиграва ли с болестта си, все казва мъжете отдавна не ме интересуват, а ако не е така. Какво пък, може да има и по-достойни мъже.

А аз не се ли губя нещо като мъж, като не мисля за други жени.

Свързаха ме с жрица на любовта, ей така от мое любопитство. Някакъв полутъмен бодуар, добре изглеждаща жена, личи си по-продължителната й употреба. Преброи таксата, безцеремонно се съблече и зае поза. Осиферих се. Усмихнах се виновно.

- Госпожо, точна ли е таксата. Благодаря ви. Доставихте ми удоволствие. Довиждане, госпожо.

                Навън ме грабна чистият въздух.Какво направих, при жива жена, да плащам за любов.

И какво щеше да ми даде тя, преструвки за 20 минути и готово. А после...

следва...