Как ти липсва нещо, което знаеш, че никога няма да се върне?
- Ще повторите ли въпроса?
- Съжалявате ли за нещо?
Въпросът на момичето бе съвсем банален. Бе облечена в розово, което е още по-банално и ако не беше изпратена от нейната приятелка от радиото, едва ли щеше да ѝ отдели и половин час. Дали съжалява за нещо! На какво ги учат в този университет, разбира се, ако изобщо ги учат на нещо.
То седеше с пресилена усмивка, а на масичката бе отворен тефтер, в случай, че тя – великата писателка кажеше нещо велико, което трябваше да бъде записано. Предполагаше, че е мечта на всяко двайсетгодишно девойче с диктофон в ръка да успее да открие нещо за някоя важна личност (какво значи „важна” при наличието на толкова наивност в очите!), което никой до този момент не бе успял да открие. Че тя, младата и невинна репортерка, щеше да успее така да предразположи нея, че тя да каже нещо, което никога преди не е казвала и това нещо щеше да е (най-вероятно) сензационно.
Въпросът по-скоро я обиди. Дали ...