...
Изведнъж залата притихна. Всички очи бяха вперени в жената, която влезе. Сякаш бе изваяна, като от корица на списание. Не много висока, стройна, с елегентна черна рокля очертаваща тялото и. Обувките бяха с умерен ток, достатъчно високи, за да подчертаят краката и. Косата и бе прибрана в елегантен кок. Но най-красивото в нея бе пламъкът в очите и. А с усмивката си огря залата. Мъжете впериха жадно очи в нея.
Тя слезе бавно и елегантно по стъпалата, като грациозна котка. Походката и бе уверена, смела, дръзка. Очите и веднага видяха мъжа на мечтите и. Мъжът, за който копнееше и обичаше. Понечи да се приближи до него и да го поздрави, но шефът му се изправи пред нея. Хвана ръката и и я целуна, като истински джентълмен.
- Добър вечер, млада госпожице. Прекрасна сте тази вечер- каза той
- Благодаря Ви много- учтиво отвърна тя, докато не откъсваше очи от любимия си.
Това не остана незабелязано от шефа. Това го подразни, но реши да не се издава. Вместо това се усмихна широко и продължи да ...