Диктувам. Обикалям стените на хола, а тя записва. Впечатлен съм. Не знаех, че може. Борави умело с пишещата машина. Леко накуцвам. Изритах един крадец в главата и няколко зъба останаха в крака ми. Крадец на коли. Биха ми инжекция против тетанус. Човешката уста е много мръсно нещо. Работа като работа. Някоя е по-нечистоплътна от друга...
Не обсъждам това с Дара. Не обсъждам работата си и със себе си. Извън онова, което върша за пари, останалото е свято. Аз съм сериозен човек. И като такъв, притежавам два чифта дрехи – такива, с които ходя у дома и такива, с които работя. Работните хвърлям в пералнята всяка вечер. Много съм издръжлив. Стига да има хигиена.
Дара не задава въпроси. Други ме съдят. След време още повече ще ме критикуват. Слабите и безличните имат мисия. Да откриват извън себе си нещо, което мирише. Така те убиват собствената си непоносима дори за тях самите миризма. Воня на развалено. Плътта, която не разполага със свой личен живот, по-бързо прогнива.
Демокрацията е пандемия. Поне на думи. Като много други изкуствено създадени вируси. Обикновеният човек никога няма да се постави на моето място. Повече симпатизира на длъжника и крадеца. Защото това, което правя не е законно. Така, обаче, си изкарвам парите. Защото виждам с очите си и знам, че повечето законни неща, не са никак морални.
Дара ме обича. Безусловно. И е моралната противоположност на работещата ми половина. Страхотно момиче. Не съм срещал друга като нея. Скучае доброволно с мен. Кара ме да се чувствам специален и различен. Желая да стане чудо. Да се влюбя в нея. Завинаги. Не съм вярващ, но бих се помолил. Религия е мръсна дума. Синоним на поквара. Може и да има Господ, но не вярвам той да е създал Земята. Никой с неговото описание не би оставил в дома си толкова мръсотия.
Мечтая непрекъснато. През целия си живот съм го правил. Има време за всичко. Не бягам от действителността. Само от клишетата. Реалността съм аз. Не онова, което виждат очите ми, а това, в което се превръща то, когато попадне в мозъка ми. Редя мисловни пасианси. Прибавям към едно събитие друго. Сетне стривам впечатления. Настъргвам на дребно емоции и консумирам готовата смес.
Ще напиша книга. От малък се опитвам. Имам нужда. Да си покажа, че съм различен. На себе си. Че съм гаден по принуда и фин по природа. Душата ми е благороден рицар, облечен в доспехи, покрити със засъхнала кръв.
Диктувам, но съм на повикване. Не се оплаквам. Чрез думите, които изговарям, се крия като диверсант от онази, другата си същност. Не я отричам. Принадлежа ù. Много ще науча докато ù се измъквам. После ще бъде хубаво. Имам цел...
Пиша книга. Отлагам го от доста време.
Нямам такова намерение. Да стана писател. Това е клише. Ще разкажа история. Наумил съм си го. Знам, че съм различен. Всички неща, които правя по отделно, не са нищо особено. И други ги правят. Но взети заедно, ме правят особен. Не познавам друг като мен. Толкова всестранно разглобен.

* * * * *

В кърпа са ми вързани. И двамата. Влюбеният и длъжникът. Предаде ги жена. Направи всичко, за да съм доволен. Беше неизбежно. В една стая сме. Седи пред мен. Има много кал по нея. С малко фантазия, човек може да си представи, че е направена от глина. Ухае приятно. Всеки го може. Облечена е в рокля. Скъпа дреха. Не би облякла нищо друго. Иска да запали цигара. В стаята ми не се пуши. Напрегната е. Възбудена. Ще ù мине. Токчетата ù са минали през много трупове. Почти всички на мъже.
Чувствам се като обратното на Господ. В този хотел е пълно с отрепки. В момента аз дирижирам техния хор.
Анелия е красива жена. Влюбена. В парите, младия си любовник и омразата към мъжа си. Аз само ги презирам. Всичките. Без парите. Когато нараня останалите, ще си тръгна с плячката.
По кокалчетата на лявата ми ръка се стича кръв. Разранени са и има няколко засъхващи капки. Умишлено не я измих. Анелия гледа право към нея. Ако ù кажа ще я оближе. Като вампир. После пак трябва да ми бият инжекция. Против бяс.
Длъжникът, който тя предаде, е мъжът ù. Преди това го прелъсти. Кръвта по ръката ми е от него. Лежи в безсъзнание. В друга стая. Парите са при мен.
Иронично. Колко лесно можеш да излъжеш измамник, преситен от лъжи. Точно, когато е протегнал ръка, за да се улови като удавник за малката сламка фалшива надежда, приличаща на истина.
Търся го от много време. Всичко свърши. Анелия е доволна. Сега остава да се отърве и от мен. Има начин. Знае го. Щом е тук, значи е съгласна. Влюбеният в нея ми е неприятен. Лигаво, мазно конте. Но тя го обича. Кралицата на тинята не е съвършена змия. Не знам как жените могат да се влюбват в такива.
Това пред мен не е жена. И двамата са си лика прилика.
Предложих ù да му каже, че ще бъде в моята стая. Това е цената. После може да си тръгне със своя дял. Парите не са малко. Ако иска може и да ми го остави. Не иска. Малкият ще преглътне, докато кака го глези с бижута.
Анелия не си прави илюзията, че съм влюбен в нея. Би било по-извратено дори от случващото се тук.
Няма шанс да се влюбя в такава. Но съм възбуден. Навън се свечерява. Аз съм двама човека, съществуващи в един и същ свят. Познавам света без да се опитвам да го разбера. Харесвам и двете си роли. Ще напиша сценарий за този хотел. За всичката измет в него.
Първо, обаче, ще допиша книгата си. Не пиша аз, а Дара. Аз диктувам. Онзи, другия аз – не този.
Запалвам цигара. До прозореца. Смесвам уискито си със студен чай от праскова и отпивам. Въздухът се изпълва с уханието на зелена ябълка.
Анелия няма да ме измами. Изляза ли оттук, никога повече няма да ме види. Това я устройва. Не съм някой мухльо, на когото ще пробута фалшив оргазъм. В моето обменно бюро сме само спецове.
Много мисля за жени. Повече, отколкото вятърът се е срещал с гората. Агресията ми към света, в който живея, върви в комплект с тях. Деля ги на видове. Едните не ги понасям. Физически. Няма шанс да правя секс с такава. Затова и не контактувам с подобни. Освен, ако наистина не се налага. По здравословни причини, например. Само понякога и то откъслечни фрази. С вторите мога да бъда интимен наполовина. Нямам нищо против да се упражняват на тема фелацио. Нищо повече. Никакви целувки. Никаква голота. Никакво проникване. Само това. С третия вид сексът е върха, но веднага след това си тръгвам. Не мога да се влюбя в такава. Към тях спадат Анелия и за съжаление – Дара. Неприятно ми е дори да си го помисля. Макар, че двете са коренно различни. Много бих искал Дара да е от четвъртия вид. Тези, с които обожавам да се любя, но и да се влюбвам. Не познавам все още такава...
Анелия сама се снима докато се съблича пред огледалото. На кадъра от мен се вижда, само цигарен дим и духът на моето сатанинско доволство.
Изпраща съобщение. Преглъща. Злата магьосница е влюбена. Уверявам се, че онзи е получил пратката. Контето, дето я обича. Ако нещо се обърка, Анелия ще си тръгне без пари, а онзи ще бъде пребит. Не знам дали ще издържи. Психиката му е по-слаба от физиката. Тя сама избра да погаси дълговете на лекето.
Стои пред мен и разтърква гърдите си. Много ù отива. В това е най-добра. Аз съм просто на работа. В края на служебния ден ще нахраня злото в мен. И то има потребности. Не аз съм го създал. Но на мен се падна честта да го отглеждам.