Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на шесто ниво, заради неудобните високи токчета и тясната пола от строгият ѝ костюм, които сковаваха привикналото ѝ на повече свобода тяло, натисна бутона за своето ниво и зачака спускането.
Не обичаше да се облича така, но днес ѝ се наложи, заради личната среща с главните демони от бранша, при отчета на отдела ѝ за последните месеци. Нямаше как да избегне протокола, пред главните се спазваше и Ехо се стараеше да не е обект на възмутени погледи от тяхна страна, които можеха да бъде последвани от забележка в досието ѝ – казваха, че само заради една неправилно вързана коса, висшестоящите демони можеха да изгонят служител отново „навън“:
В онзи станал ѝ толкова чужд обикновен човешки свят, който пом ...