4 дек. 2010 г., 17:18

Безроглавие 

  Проза » Рассказы
686 0 0
1 мин за четене

       Днес срещнах елена Рудолф. Но не онзи, който е собственост на Дядо Коледа. Тялото му беше тъмно кафяво, последвано от тънки малки чертички, вероятно дар от Бога. Рогата му бяха като разклонения на коренче. Обичаше да обикаля и търси деца, но не за да им подари подарък, а съвет. Това беше неговото всекидневно занимание.

      Видях го случайно на една централна софийска улица. Рудолф ме позна, спомни си, че му дадох лек за рогата, когато го простреляха. Сега беше жизнен, взел си урок от ловците. Погледна ме и разбра, че съм тъжен. Позаинтересува се. Аз му признах, че имам проблеми с приятелката си. Рудолф почеса вятъра с рогата си, като мислеше как да оправи нещата. Съветът беше истинско писмо. Не мога да го разкажа на всички, защото той ме помоли да си остане между нас.

      Ще кажа само едно – Дори да не го засека никога повече, той ще си остане Моят Елен.


04.12.2010г.

© Кристиан Неделчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??