23 июн. 2009 г., 21:39

Безсилен 

  Проза » Другие
712 0 1
Безсилен
Той я погледна в очите и чувството, което изпита, го накара да се разтрепери. Цялото разочорование, болка и тъга сякаш се вливаше през нейните очи в него и го изпълваше целия. Чувството, което той изпита, бе различно. Безсилие... Колко пъти е успявал да я накара да му подари своята усмивка, а сега бе напълно безпомощен. В моменти като този не можеше да стори нищо. Въздъхна, опита се да се отърси от това чувство и я прегърна, сякаш ù казваше:
„Аз ще бъда винаги тук, винаги до теб и готов на всичко, защото те ОБИЧАМ”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Янчев Все права защищены

Предложения
: ??:??