-Вярваш ли ми? - попита Джони своя приятел.
 -Не - бе обезкуражаващият отговор
 -Защо, нима не виждаш логиката, би трябвало да я виждаш щом обеща да ми помогнеш.
 -Това, че ти помагам, не ми пречи да не ти вярвам, напротив точно затова ти помагам, защото ако се провалиш ще можеш да прехвърлиш част от вината върху мен и това ще ти помогне да се съвземеш след провала...
 -Значи искаш да се проваля?
 -Не, не искам да се провалиш, макар да виждам провала ти. Много ще се радвам ако стане точно обратното, но се съмнявам в това...
 -Виждаш слабост в проекта ми така ли?
 -Не проекта ти няма слабост, проекта ти е страшно добър и ако успее ще помогне на много хора.
 -Защо не ми вярваш тогава?
 -Защото имам право на това и най-вече защото ако ти не ми бе дал това провото сега нямаше да обсъждаме това, тук, сега, на по чаша бира.
 -Не те разбирам, но ти си прав, точно затова сега сме тук - каза Джони и продължи - Наздраве!
 -Наздраве! За неуспеха на нашето начинание и за нещата който ще разберем един за друг докато работим по него...
 В краина сметка проекта на Джони успя... Защо ли?