Бисери от банковите салони - 12
Произведение от няколко части « към първа част
Действието се развива в голям черноморски град, където потокът от наши и чуждестранни туристи е огромен. Администраторите на банков клон решават да поставят по-бърз и по-модерен банкомат на мястото на съществуващ, но с депозитна функция, за да могат клиентите хем да теглят, хем да внасят суми по сметки. В уреченият ден на подмяната, пристигат два товарни автомобила с голяма група монтажници и специалисти. Те се събират да демонтират старото устройство и да поставят ново. Работят цял ден, тестват линиите за комуникация и когато са готови с демонтажа, натоварват стария банкомат и потеглят към столицата. Изведнъж, от близката жилищна сграда запъхтян търчи възрастен дядо, и вика с все сила:
- Хей, къде тръгнахте бе? Чакайте бе?
Служителите от офиса се оглеждат на кого може да вика дядото? Наоколо няма други тръгващи, освен специалистите с двата товарни автомобила. Дядото пак вика:
- Хей, спрете бе, чакайте! Оставете го, къде го карате? – вдига бастуна си дядото към посоката на пътя. Една от служителките в банката се притеснява от ситуацията и звъни на шофьора:
- Дончо, спрете за малко, някакъв дядо търчи и иска нещо от Вас. Чакайте да го питам какъв е проблема? – тича до дядото.
- Какво става, защо така викате към колегите?
- Взеха ми банкомата, взеха ми банкомата …
- Как Ви взеха банкомата? Но вижте, ние поставихме нов, по-хубав!
- Не, върнете ми банкомата, на него си бях написал с молив ПИН кода, че си го забравям. Сега как ще си тегля пенсията , а? – и тъжно поглежда към заминаващите товарни автомобили. Служителката прихва от смях :
- Оли, ще ме уморите от смях, записали сте си ПИН кода на банкомата? Не, не мога да повярвам, ха - ха - ха … Дончо, тръгвай! Ще направим нов ПИН, няма как иначе, ха – ха – ха...
14 май 2019, ПХ "Витоша"
С комплимент за колегите от Бургас и Варна!
© Таня Чардакова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да, така е, новите технологии навлизат, бих казала твърде бързо и за това на представителите на по-зрялото поколение им се създават неудобства. Изкуственият интелект обаче не бива да измества изцяло човека, защото така човекът ще лиши себе си от възможността да бъде Човек. Поздрави!
-
Благодаря Ви, Илианка и Пепи, радвам се, че прочетохте и коментирахте! Аз също помня баба ми, тази на която съм кръстена. Когато бях дете и си купихме първият телевизор, тя не го гледаше, защото казваше, че й се замайва главата, а днешните баби гледат много тв сериали. И са модерни, и имат скайп и фейсбук, страхотни!
-
😅!😅!😅!страхотно!
-
И смешно и тъжно е Таня, написаното от теб. Така е... като от молива и тетрадката, след толкова години се налага да минават на пластика с чип. Като си припомня,че едно време прабаба ми мислеше, че шофьорите са най-умните хора на света, когато гледаше по телевизията колоните с автомобили...Все питаше: "Как знаят къде да идат бабиното, че и след коя машина да спрат?" Та, смешно е, но и тъжно и замислящо. Живи и здрави да са и те и служителите, които ги разбират и им помагат! Благодаря!
-
Браво, Стойчо, аз ги колекционирам! Благодаря ти за, това попадение, сега се чувствам по-добре. Обичам да си записвам, то едно и две ли е с моята професия да ги помня... Изписала съм доста тефтери, понякога си ги препрочитам,
а това е много важно ако искаме да сме организирани. Дядото обаче е голям сладур, много се смяхме, но с обич! Жалко, че не можахме да му върнем банкомата! -
Таня, знам един афоризъм, много подходящ за коментара:"Глупавите помнят, умните записват!"😅
-
Благодаря Ви за прочита, приятели! Възрастта не ни прощава, наистина, затова си записваме. Този бисер носи и малко мъдрост - ако искаш да си запишеш нещо много тайно, запиши го на най-явното и неочаквано място, където никой няма да се сети!
Поздрави! ☺☺☺ -
ЕГН-то не прощава на никой.
-
Електрониката е явно в разрез със... възрастта!😅
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
