… Точно тази сутрин, се случи безветрена и топла.
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Беше му се присънило онова момиче, което живееше долу в селцето.
Ииаан мигна в опит да изтръска лицето и от мислите си.
Странно момиче. Усмихнато момиче. Момиче, приличащо на този лъч, който го събуди. …
Тази сутрин и вятъра беше поспрял за почивка някъде сред скалите.
Тишината обливаше терасата пред пещерата.
Ииаан обичаше тишината. Но точно в тази, от тази сутрин, нещо караше люспите му да настръхват. Имаше лек мирис на различно в начина по който тишината пречупваше слънчевата светлина. …
Бисера ….
Така се казваше момичето. ...