Дойде! Денят, в който решихме, че тръгваме! По-скоро, аз реших! Около обяд настроението ми се сгромоляса – няма клиенти,предстояха четири почивни дни. Слушах цяла сутрин, как всеки заминава някъде, пълнейки торбички с храна. Имаше и по-големи торби, и по лъскави с подаръци – за баба и дядо, за леля и свако и цялата рода от мястото, което им е дало първото мляко, а бе, много първи неща.
Жена ми, свикнала с моите чудати настроения е винаги нащрек! В една стая имаше събрани палатки, спални чували и всичко нужно за няколкодневен излет сред природата. Понякога плановете се променят, но крайната цел винаги е една – Беглика! Там се произвежда моето лекарство против лошо настроение. И в този ранен следобед, аз го исках в двойна, че и по-висока доза.
Чухме се за минута:
- За колко време можеш да приготвиш Беглика – Само толкова, без много приказки – Беглика!
- Готова съм, докато се прибереш, товарим и тръгваме!
Колко лесно звучеше всичко това от нейната уста. Преди да затвори телефона, чух дълб ...