Господин Димитър Карабелев, познат на малобройна публика в съдебната зала като Митьо Алабаша, седеше, забил поглед в пода. Ей, че съдба! Да оцелееш при два обстрела, един пожар, три взривени леки коли, два сифилиса и десетина сбивания, пък сега да те приберат за една кокошарска история - някакво там дедесе!... Не, не вървеше на бившите активисти на свободния пазар напоследък! Що народ беше отрязан, когато гущерът реши да си реже оопашката. Кой в чужбина, кой в по-добрия свят, кой зад студените решетки.А сега бяха подгонили и него...
Какво толкова искаха? Още на първият разпит беше заявил, че е невинен. А пусна в действие и отработена отбранителна машина. Косвено, не пряко. Както някога, когато го арестуваха за пръв път и полицаят попита:
- Имаш ли алиби?
Тогава Митьо бръкна в джоба и рече:
- Естествено! Колко долара?
Е, тогава пръскаше парите с шепи! Позволяваше си даже двете любовници да изпраща чак в Париж. Поотделно, разбира се. И такъв живот им осигуряваше... Дори веднъж едната му ...