Вятър в косите, пепел в очите, викове в ушите...
Това бе само една малка част от дискомфорта на сутришното ми тичане.
Фактът, че няколко пъти си изкълчих крака, смазах хрущящи, мазни неща с неясен произход, не ме отчая.
Притесни ме, че заради тежкото ми дишане, няколкото подобни на мен ентусиаста, изпаднаха в истерия, да не получа някой удар и да им се наложи да се занимаят с мен.
Тичах като разярен питбул, преследващ жертва.
Навсякъде се лееше пот, стичаше се на малки вадички в ушите, очите, носа, устата, врата, гърба...
Много пот!
Тичах!
Ако ме попитате защо го направих, бога ми нямам никаква идея.
Най-накрая се свлякох на една пейка.
Потъркалях се известно време като морж, нагласих всичките си крайници в правилната стойка, което ми отне време, тъй като трепереха и се тресяха конвулсивно.
Успокоен и почти отпочинал след 5-минутното тичане, реших да се поогледам, когато съзрях до мен Чудо. ...