(Тази пародийка не е моя. Със специалното съгласие на автора, мой приятел, Мирослав, лекичко я пригодих за сайта и реших, че трябва да се види от повече хора. Приятно забавление!)
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. Мургави аборигени, плъзнали като гъсеници, чакат пред социалното за детски. Отваря се нов МОЛ. Шепа озверели пенсионери бодро се маризят за намерена в кофите коричка хляб, докато в близката съборетина крастав пес се крие и го е страх да не го намерят.
Б.Б. прелисти и последната страница от романа „Шогун” и усети най-сетне облекчение. След толкова много години, най-после я прочете. Като си го представи в главата си, усети и прилив на сила. Толкова беше силен, че го беше страх някой път да не си посегне, да се плесне по челото от радост, че може да се самоубие. Прииска му се да открие нещо, каквото и да е. Просто харесваше да млати шампанското (голям кеф му беше, като се нагълта с оная стипцива ...