3 дек. 2009 г., 11:42
5 мин за четене
Сиво-бялата пустош беше огряна от червено-оранжевите ивици на залеза. Тогава сенките, които минаваха случайно, догониха розовите и теменужните видения и затанцуваха около тях. В изящните им извивки се прокрадваха лицата на стари като земята предания. Чакаха края на танца, за да разкрият някои от своите тайни. Само така щяха да придобият плътност и да заемат полагащото им се място. Не им се наложи да чакат дълго. Скоро уморените сенки се увиха в плащ от току-що изгрели звезди и притихнаха в очакване.
Индигово-син силует се изправи в своите почти чудовищни три метра. Разпери пръстите на ръцете си и между тях можеха да се видят ясно ципите на земноводно. Лъчиста усмивка разкри белите, като току-що натрупал сняг, четиридесет зъба, а дългият, като на ехидна, език облиза малиново-червените устни. Странното създание започна своя разказ с глас на планински ручей, който се спуска по склона.
...
Много, много отдавна, когато дедите ми били високи до пет метра и полупрозрачни, с малки носове и огр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация