Посвещавам този разказ на
РеНЕ (Ирена Тодорова), която
не харесва стихотворенията ми.
Дано харесаш този разказ.
Джо беше бог. След последното "разтърсване на чувала" породено от промяната на виждането, че местен човек трябва да е бог на своята планета, Джо стана бог на една малка спретната планета с две луни отпред. Планетата не беше нищо особено (но в крайна сметка коя напреднала цивилизация се нуждае от бог), но въпреки това пенсионираният съдия от земята беше доволен от работата си. Той беше пътят и истината и животът. Това определение ласкаеше самолюбието му и затова го беше наложил на местото население. Джо не беше лош бог. Угаждаше на питомците си, макар че вечните им оплаквания го дразнеха. Това продължи до момента, в който на Джо му писна.
Един от големите теологични въпроси на Нексус 5 беше дали бог спи. Ако някой от свещениците на планетапа можеше да надникне в апартамент 071272 на галактическата централа спорът щеше бързо да приключи. Защото бог не само спеше а и хъркаше дос ...