Богатият човек най-често е самотен.
Сам в мислите си...В чувствата си... С цялата си същност.
Прибира се вкъщи. У дома... Никой не го посреща. С досада от поредния успех, сяда на дивана. Дори и се просълзява от факта, че е сам. От истината, че, че никой друг не топли неговата душа, която ще го накара да се почувства прекрасно, че изобщо съществува, че изобщо е жив.
Просто една целувка и една искрена дума :"обичам те ", така могат да го променят в по-добър човек, по-всеодаен към околните без да иска от другите нещо в замяна за сторената от него услуга.
Обаче ако, в случаят е сам. Без жена. Той просто отваря бутилка с коняк. Опиянява се, естествено, за да забрави това досадно и ужасно чувство, че себе си се вижда в това проклето огледало. И, да... Опиянението го кара да се чувства забавно и уверено, но не за дълго, защото на следващият ден искрено съжалява, затова че е отделил време за неща, които не му подаряват щастие, а то е да търси наслада у похвалата за успехите си. Са, сладка е, н ...