Божовен човек
Срещнах бай Михал докато работех в едно малко планинско село като учителка. Виждах го всеки ден по тесните калдаръмени сокачета на селцето. Не ми се налагаше да го поздравявам, защото не го познавах, а и обикновено в такива малки селца, хората страняха от странните субекти. Но с него имахме нещо общо и то беше, че и двамата бяхме считани за странни субекти. Аз бях сама в това забравено от бога село и повод за какви ли не клюки, той беше циганин и също сам се бореше с живота.
Беше дребен, жилав и много подвижен за своите седемдесет години, но всъщност никой не знаеше точно възрастта му. Винаги носеше калпак, спуснат ниско над очите и дрехи с най-различен размер, които му даваха хората или намираше в контейнерите за боклук. Бай Михал обичаше да се занимава с боклук. Често го засичах да чисти бреговете на реката, която течеше точно през средата на селото, навлякъл огромни за ръста му гамаши, стигащи едва ли не до шията му. Вършеше работата си с такова удоволствие, бавно и тъ ...