Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино.
– Хубаво звучи, обаче не е така. Мен не ме болеше. Просто се задъхвах и нямах сили.
Брат му беше претърпял операция на сърцето преди три месеца. Затова му се обади – да сподели опит.
– Значи не е от сърцето тая болка.
– А, това не знам. Най-добре отиди на кардиолог.
– Мързи ме. Трябва направление, опашки, мръщене, потребителски такси, шегички, погледи. Мразя да ходя по доктори. А после – в болница, системи, отпечатъци от пръстите... Ужас.
– Тогава защо ми се обаждаш?
– Да те питам дали и при тебе беше така. Такава тъпа, упорита, въртелива болка. Съня ми взе. А и на работата нещо взе да ми изтръпва лявата ръка. Едва я движа. Обаче не искам да казвам на никого, току-виж ме уволнили. ...