Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. По-силен, по-замислен и по-оправен. По-рядко се усмихвам, по-често съм изморен, повече действам. Понякога съм по-внимателен, понякога по-малко. По-често наранявам хората около себе си, по-често не ги допускам до себе си, по-често им помагам. Извинявам се, когато има за какво и съжалявам, най-вече когато нищо не мога да променя.
Повече уча, повече работя, повече се занимавам със собственото си развитие. Повече изисквам от себе си, повече успявам, често на висока цена. Повече енергия изразходвам, по-малко ям, по-често съм огорчен от незаинтересоваността на масата и липсата на последствия от хорските усилия. Нямам време да се радвам на успехите си, а когато най-накрая достигна заветния утрешен ...