19 июн. 2018 г., 22:29

Борът 

  Проза » Рассказы
483 2 0
7 мин за четене
Всяко селище си има свой облик и Караново не правеше изключение. Погледнато от птичи поглед приличаше на гигантска змия, която е промушена през средата от река Мочурица, сякаш с копието на свети Георги. Главата на това влечуго гледа на изток, а опашката сочи на запад. „Маджурската махала“ се намираше в западната част на града. Заселена след 1913 година с бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. Този квартал на Караново си остана малко по-неугледен, но това не пречеше на неговите жители да са все така горди, както техните предци. Един от тях дядо Стойко, който почина преди десетина години, остави три деца, къща на два етажа и в края на двора един бор. Той го беше засадил преди тридесет и три години, когато се роди мъжката рожба на неговия първороден син Христо. Нарекоха го Стойко, на името на дядо му. Мястото на дървото не бе избрано случайно. Щом бащата на дядо Стойко на времето купи имота, първо изсипа в него една торбичка с пръст, която донесе от родния Културмуш в днешна Турция. Там ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Все права защищены

Предложения
: ??:??