Сънувах босоного и безметежно лято. Сънувах коприненото море, галещо изгорелите ми крака на созополския плаж... Сънувах сърдечния звън на китара, докосващ струните на душата ми. Сънувах разпалени среднощни огньове, в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро. Сънувах приятелите. Тези, които Фортуна ми прати да преминем заедно през това приключение, наречено живот. Които, даже и на хиляди километри разстояние, са на моята честотна вълна. Чиито мисли странно вибрират в съзвучие с моите. И без които не мога... Сънувах мелодията на далечните дни. На отминалите, но незабравени любови, на неизречените признания. На спотаената и неизречена болка от предателствата...
Сънувах босоногото лято на моето вчера. А днес?