Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогава страхотен филм изникна в подсъзнанието ми, течал трябва е, докато съм храносмилал с гърло, да му се не види; опитах да върна кадрите, ама не става, подсъзнанието е подмолно, не върви назад, иначе ще се препъне в себе си.
Нищо, и тази негова част беше зрелищна. За същата част ти говоря, дето се появи постмортем, сиреч пред погледа на съня, не пред очите ми, додето спях. Очите ми бяха затворени и шаваха под клепачите неуморно, нечия ментална команда ги държеше подвластни. Така мисля да е било.
(Храносмилал съм с гърло ли – това ли казах за себе си? Забравете го. Аз не съм крава да преживям. И вол не съм, ако не ме наблюдавате критично. Между другото, не го правя, не преживям, поне не и когат ...