BROTHERS IN ARMS
…These mist covered mountains
Are a home now for me
But my home is the lowlands
And always will be
Some day you'll return to
Your valleys and your farms
And you'll no longer burn
To be brothers in arms…
Dire Straits
Те винаги си идват в някой от онези пролетни следобеди с мирис на люляк, когато Граничната планина се вижда толкова ясно, като че ли можеш да докоснеш виолетовите и зъбери с ръка. Идват след 20 години прекарани далеч от дома. Първи ги забелязват хората на полето. Махат им с ръце, после, без да ги дочакат се втурват към Града, за да донесат новината на всички. „Избраните си идват, хора, Избраните си идват!”.
Ние оставяме всичко, жените – прането, мъжете – работилниците, децата – игрите си, и тичаме към площада да ги посрещнем. Търговците зарязват сергиите си без никой да ги пази, защото никога не стават кражби, когато посрещаме Избраните. ...