Беше летен, безоблачен ден - от онези дни, който ги помним само в детсвото... дни на щастие и красота...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Костенурчо Пити с които щяха да свикат съвет относно неуредиците в Гората.
Завари Буболечо Мечо пред бърлогата си, където той дооблизваше една от няколкото търкалящи се около него празни делвички с мед. На видно място - едно пънче зад него, стоеше последната делва, която Мечо от време на време поглеждаше с нескрита тъга и любов.
Буболчо го видя, забърса с лапа муцуната си, оставяйки мед по носа си и ентусиазирано заобяснява:
- Ники, Ники! Еднорогчо Бибчо ни даде десет делвички с медец за из път - по 9 за всеки!
- Бублечо, как така по девет? - почеса се заинтригувано по гривата Лъвчо - девет и девет е осемнадесет?!
Мечо се понамръщи започна да ги брои на пръсти, мръщейки се да смята и така няколк ...