Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха телевизорите и телефоните, най-си харесвам това време! Има време и да си поговорим вкъщи, и да се порадваме на деца и внуци, да си направим някоя вкусотия в печката...
Вървя си, потънал в подобни мисли и макар и невъзпитано, оглеждам къщите и дворовете покрай пътя. Зеленина и цветя вече почти няма, и това ми навява лека носталгия за пролетта и лятото. Е, няма как... студ и цветя - не върви...
Минавам покрай поредната къща и нещо веднага грабва погледа ми. Зад един прозорец се кипри огромен букет от хризантеми. Майка ми им казваше мишета... но това няма значение! Както и да ги наречем, те последни се предават на зимата и напук на нея цъфват точно сега!
А този красив букет, надничайки от проз ...