Бурен спомен

            Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което винаги търсеше.
            Тихите капки дъждец, които напираха в очите му, постепенно се превърнаха в езера. Една приливна вълна, изпълнена с чувства, заля необятната шир по лицето му.
            Бурята непрестанно помиташе чувствата и мислите му. И отново и отново оставаше само единствения спомен ... Споменът за НЕЯ. Споменът за единствената му истинска Любов.

Даниел Герджиков
Стара Загора
май 2002