На празнотите в живота ми...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай...
- Вървиш прекалено бързо... Не мога вече да следвам стъпките ти... Вятърът отвява думите ти...
- Тичай, не спирай... земята ще попие кръвта ти... вятърът ще изтрие сълзите ти... Светът ще забрави името ти... Не спирай... животът отминава...
- Не мога... да задържам... дъха си... Спаси ме, моля те... Уморена съм...
- Няма време за почивки... часовникът тиктака... часовете се нижат...
Небето притъмнява. Само едно самотно дърво на хълма сочи посоката. Бурята зашумява, настъпва с едри сигурни крачки. Цветята повяхват. Съпротивата се стопява. Веригите задрънчават...
- Обичам те...
- Винаги съм те обичал... ...