Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища
Светът се потули в синевата на вечерта. Наоколо блестяха само брилянтните капчици на внезапно завалелия дъжд. Покрита, шарена каруца трополеше по коларския път. На капрата седеше дебел, елегантен господин. Човекът тежеше повече от сто кила. Когато се примъкваше до мястото си, колата опасно се накланяше.
Но все пак човешката грамада успяваше да се настани. После запяваше с
гърления си глас нещо, за някаква мома друговерка, а от време на време изреваваше като мечка, за да стресне всички дремещи. Минувачите му се радваха. Лалчо или както го наричаха Лалата и този път тръгна с артистите. Харесваше техния измислен свят. Той топлеше душата му. Беше кочияш, сценичен работник и реквизитор. Беше и шут. Всъщност без него не можеше да има представление. Това селско момче остави къра, за да подкара каруцата на гьозбайджиите, както тогава все още ги наричах ...