Бурята

 Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите  им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднали в паника, защото ставаше толкова тъмно, че в града трябваше да включат нощното осветление предварително. Бързайки към домовете си, гражданите се стряскаха от силните тътени, а светкавиците осветяваха необичайно тъмния град. Клоните на дърветата взеха все по – силно да се огъват под прогресивно нарастващия вятър.Той свистеше и предупреждаваше дори животните да се скрият на някое безопасно място. През някои прозорци се виждаха блещукащи светлини, през други бяха тъмни. Най- странното обаче беше, че все още не падаше и капка дъжд. През последния час метеоролозите смениха няколко прогнози. Като се започне от буря, през ураган, а последната беше сняг, защото температурите за месец септември доста се понижиха. Всички се  барикадираха и града остана съвсем пуст.

В тъмнината на една пейка се виждаше бяла рокличка, в която стоеше нежно момиче. Скръстила бе изящните ѝ пръсти в скута си. На едва блещукащите лампи красотата ѝ изпъкваше още повече. Очите ѝ бяха големи и тъмнокафяви, а в погледа ѝ имаше нещо объркано и едновременно с това весело. Някои биха помислили, че е луда, но едва ли щяха да забележат от хубостта ѝ . Жалко, че беше сама и никой не можеше да я види. Но по-късно ще се върнем към нея.

Навън още повече се затъмни и черен облак слизаше към земята. От облака се носеше силна миризма на изгоряло и една след друга започнаха да падат птици: малки, големи, цветни и черни. Тихо и тъпо телата им отекваха , бяха още топли, но безжизнено отпуснати върху студената земя. Изведнъж облаците се разсеяха и небето стана синьо! Жителите бяха потресени.Никой досега не беше виждал подобна гледка. Дори и уличните котки бяха съпричастни и не докосваха потенциалната си плячка.  Бързо пристигнаха журналисти и отразиха случилото се в малкия град. Новината се разнесе из цялата  страна . Хората не можеха да си обяснят тази аномалия, а журналистите имаха възможността да украсят случилото се с такива багри, както само те си знаят. Те обаче отразиха и друго събитие - тялото на нежно струполило се мъртво момиче в бяла рокля, под моста на изхода на града. Необичайното беше, че въпреки вече изтиналото тяло, на лицето ѝ можеше да се види лека усмивка. От нейните близките разбрахме, че е била болна от рак в краен стадии. Може би за това е почувствала облекчение  на пейката и е знаела, че ще освободи себе си и роднините  си  от непрестанните мъки.

Ние можем само да гадаем. Знаем само едно обаче: днес бурята ни отне малки, големи, черни и цветни птици и една единствена – с бяла рокля.

Анастас Жайгаров

(февруари 2018г.)