Той беше отегчен от всичко, а тя объркана. Срещна ги един сайт за запознанства, сайт за самотници, всеки от които беше изгубил нещо по пътя, опитвайки се да бъде щастлив както го разбираше. Докато тя ожесточено се опитваше да обясни на заговарящите я, че не търси нищо в този сайт, а само разглежда профили безцелно, той беше запленен и за първи път от толкова време насам поразен от нечия красота и нежност, което несъмнено лъхаше от нейните фотографии, без и тя да знае защо ги беше сложила в сайта, в момент на отчаяние. Той я нарече ”Принцеса” и тя се почувства специална, ей тъй, без много приказки, въпреки вродената й мнителност и недоверчивост. Той не обичаше да се обяснява, а сякаш изискваше само от разстояние, без дори да го познават, да го усещат, да усещат мислите му, чувствата му, състоянията му, неговите намерения, желания. Като че ли той целият беше усещане. Който не успееше да го почувства, просто беше подминат мълчаливо. Ей тъй, пак без обяснения. Пожела я в мига, в който я зъ ...