Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пълен с изкуствени хора. Тази реалност ме е обгърнала и ме задушава.
Продължавам да се боря и да разкъсвам света. Усещам черния мрак, който се стича по ръцете ми. Поглеждам ги. Те също са станали мрак. И аз съм мрак.
Тъмнината ме обгръща отвсякъде. Нося се в този океан от нищо. Под мен са разкъсаните остатъци от реалността.
Започвам да размахвам краката и ръцете си. Зная, че зад мрака има нещо. Искам да се измъкна. Усещам присъствието на отвратителни и опасни чудовища, които се движат в тъмнината около мен.
Над мен се появява светлина. Започвам да плувам към нея. Успявам да изляза от морето от мрак и лягам на брега. Още съм покрит с мрак, но той се стича по мен и скоро съвсем ще падне.
Изправя ...