Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я попитат дали е яла. И толкова. Не се интересуваха какво се случва с нея, дали има трудности в училище, дали се разбира с приятелите си. Родителите й бяха много заможни и живееха нашироко. И майка й, и баща й си имаха собствени фирми, и всеки от тях беше зает единствено и само със себе си, с успеха на фирмата си, и с общественото одобрение на персоната си. И нито капка нежност за Елена. Просто беше нещо като допълнителен придатък за родителите си. А тя изпитваше невероятна нужда от топлина и разбиране. Нужда да сподели с някого вълненията и емоциите си. Вярно, че беше в такава възраст, когато чувствителността вземаше връх и всичко се изостряше с невероятна сила. Както и това, че тя реагираше ...