13 сент. 2008 г., 14:04  

Бях забравила 

  Проза » Другие
860 0 5

Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал душата ми?
Тази глупава, глупава мисъл, че не всичко е свършено... Тази гибелна жажда да бъда обичана...
Някой беше казал, че животът е урок, който се повтаря дотогава, докато не го научим.

 

 

 

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дано ти хареса това стихо на Христо Фотев

    СЕПТЕМВРИ

    Изпълнени със прости истини,
    вървяхме в първите зари,
    жените - малко по-замислени,
    мъжете - много по-добри.

    Красиви в хладното изгряване,
    с което идваше деня,
    познали бавното узряване
    на устни, слънце и земя,

    ний слушахме как пее в златото
    на ясеновите листа
    дъжда - последния на лятото
    и първия на есента.



    "Слиза септември..."
  • Целият проблем е в "гибелната жажда да бъдем обичани". но не от кой да е, а от него/ нея. А всъщност е много лесно да се извърнем настрани и да потърсим източник на друга емоция...то пак ще е болка, ама може да боли на друго място, не точно в сърцето. обичаме това, което нямаме. а е редно да си отиваме от там, където ни стрелят напосоки. казвам го от опит и поне това се научих да правя- да си ида преди първия куршум
  • Разбиващо!
  • Браво!!!
  • браво
Предложения
: ??:??