Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската предпазливост, която имаш.
Все гледаш да ти е хубаво. Егоист си, българино, егоист си... Не споделяш хляба си с бедния. Пред тълпата скърбиш за нелеката му съдба, а като си сам, не пропускаш да го нараниш.
Забрави кой си бе, българино! Бродиш насам-натам... Чужбината сякаш вече е твоят дом. Привлече те блясъкът на Англия. Пирин и Рила са ти чужди!!! Стара планина ти е никоя!!!
Българино, отдаде се на похот! Момичетата ти влязоха в телевизора с некрасиви изяви. Пеят за пари и грях – стъпкаха с пета морала. Нищо не значи той за тях. Голотата се зъ̀би от пиедестала.
Българино, пренебрегна и старите. Отнасяш се грубо към възрастните си майки и бащи. Какво толкова ти пречат тези съсухрени ангели? ...