Българинът и философията
Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му потъват в мъгла и придобиват неопределен блясък, пот избива по гърба му. Реших да проверя този въпрос и написах поетичен текст със зловещото заглавие “Философия” и го публикувах в Сайт за литература в Интернет. Читателската аудитория замръзна, а сме все хора познати…Но се случи и нещо ново – няколко човека взеха плахо отношение, а една дама даже ме насърчи да продължа тази тема.
На пръв поглед поводът е дребен, но именно той ме накара да си направя тази равносметка, още повече, че след броени дни България става равноправен член на Европейския Съюз – хубав факт, който за пореден път ще утежни положението на българина?!
През далечната вече 1989година и у нас се заговори за промяна, защото тя избухна в целия свят…Падна Берлинската стена…А у нас промяната избухна като ураган на негативизма, на отрицанието на миналото, на нетърпимост към всичко, постигнато да този момент, което трябваше да послужи като димна, идеологическа завеса за предстоящите събития, свързани с промяната на характера на собствеността – от ничия, тя трябваше да се легитимира от името на новите си собственици, които не бяха ясно определени, а и между тях бързо се очерта тенденция на зловещо отрицание.
В тази ситуация тогава се замислих над въпроса кое е това ново и ценно, което се е родило през изтеклия период на конфронтация между двете социални системи и което ще си пробива път в бъдеще. Отговорих си така: това, което се е родила като ново е прагматичният човек, защото и самият свят е израстнал на по-висока степен в своето развитие, а за развиващ се свят можем да говорим, дотолкова, доколкото в общоформационния процес просветва не силовото глобализиране на света, а неговото икономическо интегриране – две тенденции, които днес съществуват паралелно и са врързани една с друга.
Такава беше моята хипотеза тогава, защото разполагах със защитена наскоро докторска дисертация по философия, която трябваше да защитавам и практически. Но какво да се прави – от Генералния Щаб на армията ясно ми казаха, че нямат нужда от философи или поне от такива философи като мен и вихрушката ме захвърли като началник на един от воененните отдели в столицата. С това стана възможно да се потопя непосредствено в житейските проблеми на населението от район “Триадица”. А повсеместният материален недостиг започваше да се допълва от духовна нищета, която все по-упорито се превръщаше в национален фон, на който столичните улици се превръщаха в съвременна гладиаторска арена.
Ежедневно при мен идваха хора да споделят проблемите си, а това бяха проблеми от ново естество – липса на средства за прехрана, деца и млади хора, които се самоубиват под влиянието на наркотичната зависимост, семейни катастрофи, болести…. Ситуацията изискваше нещо да се направи и аз го направих по възможно най-добрия начин. Именно в ролята ми на държавен администратор, намерих начин или по-скоро, беше ми създадена ситуация, която използвах, за да организирам, за военните от резерва, еднодневни оздравителни походи с любезното съдействие на Неделчо Прошков – тогавашен шеф на Българския Спортен Тотализатор. Чудесна инициатива, която имаше перспектива да се развие като социална мрежа за защита на хората в неравностойно положение и то не само за един столичен район, а за цялата страна.
А през онази 1994 година страната ни беше замряла в някакво напрегнато, но осезателно тягостно напрежение, което висеше като зловеща сила във въздуха и притискаше хората със силата на социалния разпад, който набираше сила. Пътищата пустееха, а военните пенсионери от столичния район “Триадица”, по опита на социалната мрежа на САЩ, пътуваха из страната… И всичко това продължи до онзи момент, в който нечии анонимни нерви не издържаха и това начинание бе спряно по нов, драстичен начин – чрез намесата на съдебните власти.
В тази история необходимостта си пробиваше път чрез моята позиция, чрез позицията на държавните институции, които се забъркаха в нея, чрез позицията на онези, които, оставайки анонимни, се опитаха да използват Държавата срещу мен, но и чрез позицията на онези, които организирано водех на оздравителни туристически походи из различни райони на страна, като опит за спиране на вилнеещия разпад, поне в някаква степен.
Тук, може би, ще ме прекъснете, за да ме попитате каква е връзката между философията и тези оздравителни походи, станали възможни, благодарение и на мое управленско решение. Разказвам за първия акт на приложение на разработената от мен прагматична философия, разбирана като хумамен екзсистенциализъм, защото още в онези години стана ясно, че в процес на разпад е и самата душевност на българина. От тогава до сега сценарият на конфронтация неумолимо се повтаря, все едно дали става въпрос за военните среди или за трупащата се в сайтовете на Интернет българска интелигенция. Самата дума “философия” и показването на нова ценностна система чрез нея, са в състояние да взривят пазения с години негативизъм в разбитите души на деградирали индивиди, борещи се за доминиращи позиции в случайните общности, които все още са свърталище на всичко друго, но не и на задружни усилия за вписване на страната ни в общоформационния процес, не чрез негативизма на неправилно избраните партньори, а чрез собствения ни позитивизъм, който страда поради липса на общност, която да му даде живот.
Обявяването, през втората половина на 2001 година, на прагматичната философия за официална държавна политика, ми донесе миг на удовлетворение, но този факт си остава формален, защото действителните поврати в историята никога не са ставали без философията. В навечерието на 2007 година искам да напомня на моите сънародници, че те разполагат с философия, която спада към теоретичните предпоставки за вписването на страната ни в общоформационния процес. Тази философия има назначението да измести от информационното прастранство и практиката идеологическата доктрина на Карлос Кастанеда, която се лансира като философия на новото време.Но тя има и задачата да обедини прагматичните хора в страната, в резултат на което ще стане възможно всеки българин да започне да се ползва от достиженията на общността, която беше съградена със задружни усилия през последните 60 години.
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
След всичките писаници, които изписахме дотук, май пак стигнахме там, откъдето тръгнахме-че философията си остава нещото, което гипсира българина, както и румънеца и французина и англичанина и т.н. С изключение на философите, разбира се. И че за да се приложи в живота са необходими съответните условия.
-
А аз вече се обадих на Моамар, че пристигаме...Колко съм бил предвидлив, че и ти ще ме поканиш...Зачислена си в аспирантура по прагматична философия.
Обади се на Лъки да те запише в списъка!
Поздрав! -
Там има доста работа, затова и шефа трябва да дойде!!!Да не искаш сама да изгния в занданите?! Ако сме двамата, таман ще ме подготвиш за доктората.
-
Подписвам ти командировъчно за Либия!
-
В коя болница? Ще има ли достатъчно сестри? Да не се наложи аз да върша работата!!!
-
И аз като тебе, Даша:
Като ти чета коментара, развит с такъв тънък усет си казвам:"Е, няма да съм сам, защото М.Кунева е в друга писта" и бях готов да заподскачам от радост, но... От друга страна, в тънката ти ирония,която ми допада, се крие и нещо класическо българско, което и мен, по наш обичай, ме изправя да съм нащрек. А иначе, май улавяш колизията - не е достатъчно да имаш интелектуален продукт, но и реална сила, която да го внедрява в масов мащаб, а щом не може в масов, аз го правя в инидвидуален и затова ще те направя и теб Доктор, та да видиш как е...Става ли?
Поздрав! -
Откакто прочетох отговора ти, съм разпъната на кръст между радостта и тъгата.
“...аз имам такъв продукт и чрез него се интегрирам със света, защото именно продяктът - прагматичната философия, която съм разработил, ми дава такава възможност...”
Като прочетах това, запях от радост, добих Коледно настроение и щастлив израз на лицето. Един българин най-после се интегрира със света!!! Всъщност двама, като прибавим и М.Кунева. Значи е направена една широка крачка напред по посока на интеграцията. Има надежда с тези темпове като нищо цяла БГ да се интегрира през четвъртото хилядолетие.
“...защото обединяването е икономически процес, а не плод на юнашки ентусиазъм...”
Но като разбрах, че нещата опират до икономиката, пак посърнах, защото явно отново българската мечта се отлага по стар български обичай за необозримото светло бъдеще.
Колкото до доктората, може и да защитя в някой от следващите си животи, под твоето вещо ръководство. Остави си координатите да ти се обадя, когато започна да го пиша.
Току-що по РАЙ УНО в продължение на 10-тина минути от нашия посланик, беше представена на италианците БГ - няколко кадри от СФ, няколко от Рилския манастир, едно мускалче розово масло, една мартеница и едно медно звънче върху една миниатюрна чергица.Просъзих се от умиление... -
Здравей, Даша!
Правиш интересен коментар с това, че е верен във всичките си положения и изказани хипотези, което ми дава основание да кажа следното:
1. Аз съм философ, не защото съм Доктор по философия, а защото съм разработил философията като наука, а една теория става наука, когато се свърже с живота. В този разказ е показано това, но трябва той да се прочете мвнимателно.
2. Общността, за която става въпрос тук, исторически възникна и това е светът в неговото ново единство. Ето това е въпросът пред българина!Влизането на страната ни в Европейския Съюз е частично решаване на въпроса, което няма да промени съществено положението на българина. Това може да стане чрез вписване в световното цяло, а за целта пък,българската интелигенция трябва да изгради подходяща интегрираща общност, която да задава дневния ред на обществото. Днес това се прави от държавата, което също е неправилно.
3.Но нещата са по-сложни! Българинът тръгна да се интегрира със света по един друг начин - като започна да напуска страната, а ние с теб се интегрираме със света чрез този Сайт, но това не е достатъчно, ако нямаш продукт. За това става въпрос - аз имам такъв продукт и чрез него се интегрирам със света, защото именно продяктът - прагматичната философия, която съм разработил, ми дава такава възможност.
4. И накрая, процесът е сложен с това, че е много бавен. Отчуждените помежду си хора дори трудно се опознават, камо ли да се обединят, защото обединяването е икономически процес, а не плод на юнашки ентусиазъм.
5.И още нещо! Ако искаш да защитиш докторат, мога да ти окажа компетентно ръководство.
Поздрав! -
“Самата дума “философия” и показването на нова ценностна система чрез нея, са в състояние да взривят пазения с години негативизъм в разбитите души на деградирали индивиди, борещи се за доминиращи позиции в случайните общности, които все още са свърталище на всичко друго, но не и на задружни усилия за вписване на страната ни в общоформационния процес, не чрез негативизма на неправилно избраните партньори, а чрез собствения ни позитивизъм, който страда поради липса на общност, която да му даде живот.”
Самата дума “философия” едва ли, но ПОКАЗВАНЕТО на нова ценностна система биха могли да направят нещо, но не в “разбитите души” на упоменатите индивиди, просто защото душите им са разбити. “ПОКАЗВАНЕТО” на нова ценностна система не значи да бъде написана, нарисувана, изречена или нещо подобно, а ПРИЛОЖЕНА в различните сфери на живота ни. Но тъй като нямам докторат по философия, както и много други и се гипсирам като чуя тази дума, бих си позволила да попитам: като каква би трябвало да бъде “общността”, която да даде живот на собствения ни позитивизъм? Мисля, че живот на собствения си позитивизъм дава всеки човек, ако притежава такъв. Може би става въпрос за общност, която да обедини позитивизма на много хора, за да бъде ПОКАЗАНА нова ценностна система. Като имам предположения колко хора ще прочетат тази творба...мисля-трудно осъществимо! -
Привет, Ласка!
-
Привет, Люси!
-
Валери, благодаря ти за това!!!
-
Здравей, Мери!
Печелиш приза за първи новогодишен, съдържателен коментар, а аз имам удоволствието да споделя най-напред с теб, а след това и с останалите, че ние влизаме в Европейския Съюз, защото вече сме се интегрирали със света, а ако този свят не ни обръща внимание, толково по-зле за него. Да си жива и здрава! Схванала си прецизно посланието на този разказ, което означава, че интересът ми кам диалог с теб рязко нараства.
Поздрав! -
За пореден път чета нещо толкова преболяно от автора, и разбира се се радвам, че не ни води нетърпимостта към каквото и да е, а сайта си извоюва достойно място под слънцето в навечерието на Новата година. Каквато и да е ще си я направим наша, надявам се с философията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!