Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на младини, ех на младини, какво лице имаше само. Хиляди обожатели вървяха след нея. По едно време дори беше примабалерина на музикалния театър. Но после реши да замине за Франция и там да се омъжи. Така срещна Мишел. Срещна го в Парижкото метро, а той тръгна подире й омагьосан, с очи светещи като на баскервилското куче. И без туй в чужда страна трудно се живее, та Мира много не се инати и когато той й предложи да заживеят под един покрив в Париж, прие да съжителства с него, макар и без брак. Верен й беше Мишел. Друга не погледна до края на дните си. Мира още като ученичка беше много влюбена в Жерар Филип. Омагьоса я той с образа на Фабрицио дел Донго от "Пармския манастир". Мечтата й бе да научи ф ...