В съботата не можах да пия чай в кафенето. Не, пих – ама в друго. Нашето беше затворено. Празно. Без маси и столове…
Фалирало…
Както и няколко магазина по баш главната улица. И по съседните. На едно място – грамадна обява: „Продава се магазин – 94 кв. м.“…
Обяснява ми бивш ученик. Голям алъш-вериш се вихри в момента. Един – не казвам кой, пък и не зная кои са зад гърба му, та тоя официално купил вече два ресторанта, една механа, кафенета. И сега щял да наеме помещенията на бившето кафене…
Разбираемо. Не е за дребен, че и по-едър бизнес. Хаос... Болест… Дауни /ама не по оня доктор!/… Криза… Забрани, закани, глоби…Нощни щабове и татове... Икономически и политически вампири...
И – фалити…
А в мътна вода…
Впрочем, кой ли я размътва?
А иначе е нормално. Уедряване на капитала, както пише дядо Маркс. Типично за дивия капитализъм, в който прецъфтяваме…
И сега – пак по дядото икономист – какво следва? Една хууубава война. За довършване на преразпределението и излишните гърла?
Впрочем, американц ...