cheshire_cat (Питър Хайнрих)
238 68
28 мар. 2008 г., 23:45

Цар на...? 

  Проза » Рассказы
1478 0 6
1 мин за четене

Не им вярвам.
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата,
очилата,
парфюмите,
ботушите и кучетата.
Най-вече кучетата.
То това кучета ли са?!
Плъхчета!
Днес вали и климатичните условия никак не влияят на климата в главата ми.
Щастлив съм.
С главно „Щ” като Ваня Щерева, която си представя какво би станало ако беше Царица на света... Аз дори Цар не мога да стана, пък за Царица да не говорим...
Щастлив съм поради една съвсем простичка причина:
ролята на
меланхоличния,
намусения,
отчаяния
на ръба да се самоубие (макар и само в разказите си) човек...
Ами...
Съжалявам...
Писна ми да съм това. Да, знам, че сте свикнали с онова мекотелоподобно, което се влачи из училищните коридори като привидение, СПС хората се променят!
Не, не изведнъж.
Не наведнъж.
На час по лъжичка.
Или 100 mg венозно.
Зависи.
Същественото е, че се променят. Затова е време да направя някои съществени промени около съществено променения си живот...
Например, решил съм, че няма да съм толкова лесен като Ваня Щерева – е, к’во, Царица на света ще стане, ама аз къде-къде по-нахален – ще стана Цар на нечие сърце. От днес и аз като другите – почвам с дистанционното да цъкам по каналите на възможностите... Все отнякъде нещо ще изскочи...
Ще изпадне...
Ще ми попадне...
Ще ми падне!
Пък най-добро би било да спра да търся и то точно тогава се случвало... То... Влюбването... Т’ва е като в Огледалния Свят – всичко е наопаки.
Заваля.
Чудесно.
И без това съм усмихнат,
така че не ми пука особено...
Та, затова не им вярвам на хората по улиците (още по-малко на техните кучета-плъхчета). Защото досега аз самият бях образ,
режисиран,
изигран,
гримиран,
продуциран,
субтитриран,
разпространен
от
самия себе си.
Ваня, ще ме прощаваш, че така те цитирам, ама имам чувството, че по-скоро ти ще станеш Царица на света, отколкото аз – Цар на нечие сърце. Е, какво пък – какъвто съм весел, може и шут на някого да стана...
По-добре от нищо, нали?

© Питър Хайнрих Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Шутът е най-важният персонаж в постановката. Бъди!
    И пак: ЙЕСССССССС!!!
  • Бъди просто себе си,не е нужно да се прикриваш зад параваните на суетността и фалшивата помпозност...!Харесава ми!
  • Промяната е хубаво нещо Неизбежна, някак си, но е добре, когато я приемаш. Ама имай предвид, че работи на няколко фронта - ей така, без да се усетиш, може от шут да се превърнеш в Цар на нечие сърце... Бавничко, на час по лъжичка, ама сигурно.
  • Охооо имало фенове на Ваня Щерева Много я обичам и аз Поздрави за разказчето и успех ! 6!
  • Виде ли бе, нашия. Ама аз като думам...
    За по-горе - вече се произнесох! Добреее, пак, ама кратичко: ЖЕСТОКО!!!
    Ave
    П.П. По въпроса с Алиса - ми и аз я обичам, и то повече от Мариела, и от всеки друг, всъщност!
  • Ей, момче, търся си Принц...Цар не искам, много властно звучи.. Направо се влюбих в твоето сътворение .И аз много обичам Алиса(това беше самореклама хаха)
Предложения
: ??:??