29 окт. 2007 г., 14:32

... 

  Проза » Рассказы
1019 0 1
2 мин за четене
...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... Стил, изисканост, финес. Всичко, което не притежават повечето средностатистически български мъже. Чаровник, откъдето и да го погледнеш. Гласът му галеше като кадифена ръкавица, а така ги редеше... Няма жена, която да не си падаше по него. Определено не правя изключение. Дори и най-малкият жест, най-безобидната му усмивка ме караха да се чувствам единствена и специална... Не. Не ме разбирайте неправилно. Не съм се влюбвала и не съм изпитвала някакъв копнеж по него... Друго е. Беше изключителен мъж...
После дойде демокрацията. Той направи своя фирма, работи още едно известно време при нас, но в един момент се отдели. Чувахме само суперлативи. Вече го виждахме отдалеч. Новите дрехи, коли, жени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??