...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... Стил, изисканост, финес. Всичко, което не притежават повечето средностатистически български мъже. Чаровник, откъдето и да го погледнеш. Гласът му галеше като кадифена ръкавица, а така ги редеше... Няма жена, която да не си падаше по него. Определено не правя изключение. Дори и най-малкият жест, най-безобидната му усмивка ме караха да се чувствам единствена и специална... Не. Не ме разбирайте неправилно. Не съм се влюбвала и не съм изпитвала някакъв копнеж по него... Друго е. Беше изключителен мъж...
После дойде демокрацията. Той направи своя фирма, работи още едно известно време при нас, но в един момент се отдели. Чувахме само суперлативи. Вече го виждахме отдалеч. Новите дрехи, коли, жени. ...