- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
- Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не е с всичкия си..." - помисли той и понечи да отмине.
- Чакай! - тя застана пред него - Мога да ти позирам... гола, всякак... както искаш! Без пари!
- А така, и защо ще го правиш? Знаеш ли кой съм?
- Знам! Художник си... почти всеки ден те виждам.
- Някъде наблизо ли живееш?
- Не... няма значение... отиваме ли?
Той я изгледа. Опитното му око на художник отбеляза фината структура на чертите ù, макар едва да ги виждаше под буйните ù къдри.Тялото ù в тия торбести дрехи беше една истинска загадка, но се долавяше крехкостта ù.
Тя издуха хвърчащите кичури над очите си и отметна глава. Погледна го и... той сякаш чак сега я забеляза, защото видя очите ù. Огромни, наситено сини, бистри и невинни като ...