Отвори очи и погледна слънцето. То спусна лъчите си и леко я погали. Усети топлината му и се усмихна. Заигра се с отблясъците, а те като слънчеви пеперуди танцуваха по нея. Беше малка и лека, и някак незнайно защо, много щастлива.
Тогава дочу глъчката и видя още много мъничета. Те играеха и се смееха. Някой я дръпна за плитката. Беше един малчуган със закачлива усмивка, а слънцето сияеше в очите му. Този блясък я зарази. Усмихната, реши да се включи в играта на гоненица. Всеки тичаше, бързаше да догони другия. Бяха щастливи по детски, а от смехът им се раждаше морска пяна. Затича се и побърза да настигне палавника, чиято усмивка стопли сърцето и́.
Бягаха устремени напред. Все по- бързо и по- бързо. И с всяка крачка, която ги приближаваше до брега ставаха все по- големи. Палавникът, когото се опитваше да догони се превърна в красив младеж. Тя беше стройна, а косите и́ се пилееха по морската пяна. Не бяха сами, останалите малчугани също бяха пораснали и продължаваха устрема си, заедно с ...