16 апр. 2008 г., 12:45
1 мин за четене
Завъртам се, накланям се, повдигам се на пръсти. Нося се тъй плавно, тъй грациозно, сякаш ходя по вода. Като малка светлина сред мрака съм. Изопвам тяло като умиращ лебед. Повдигам се на пръсти и протягам ръце, сякаш че докосвам небесата. И изведнъж - прорязва ме ужасяваща болка. Краката ми пропадат като срутващи се колони. Чувствам се така несигурна, все едно над гърлото на вулкан. Но не, аз няма да падна, няма да се срина. Полагам усилие и оставам в тази тъй прекрасна поза. Изпъвам крака си в перфектен "Шпиц", прехапвам устни и продължавам напред. Всяко завъртане ме измъчва, но аз няма да спра да се усмихвам. Ще успея да покажа цялата красота на своя танц. И ето, свършва моето представление и аз слизам от сцената. Едва пристъпвам, но нека е красиво. Никой не трябва да разбере за моята болка. Всеки ваш аплауз е награда за мен. Зад кулисите свалям палците. Целите ми крака са окървавени. Очите ми се насълзяват и всичко пред мен се затъмнява. Опитвам се да се изправя, но пропадам в бездн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация